Рашид

Рашид

Рашид е от Сирия, но е бежанец и сега живее в Харманли. Дойде в Стара Загора по повод “Случаят в с. Розово”. Преди да започне войната в родината му, е работел като екскурзовод в Дамаск. Опитва се да намери убежище в Турция, но понеже е кюрд, се налага да се прехвърли в България. За условията в бежанския лагер говори без злоба, само с болка и съжаление.

Дейвид

Дейвид

Дейвид е американец, женен за българка. В момента е доброволец в лагера за бежанци в Харманли. Там се запознава с Рашид, който говори английски.

С двамата разговаряме за прословутото българско гостоприемство, което, за съжаление, не се оказва към сънародниците на Рашид. Темата е случаят в село Розово, откъдето три сирийски семейства със статут на бежанци бяха изгонени от наетата там под наем къща.

- Господа, според вас, след случилото се в Розово, кой е победителят – живеещите в селото или сирийските семейства?

syria_kidРашид: Не знам. Нямам обяснение и защо се стигна до това. Сега Сирия преминава през ад. Сирийците затова бягат. Това са страдащи хора, които имат нужда от малко човещина, за да започнат отначало изгубения си живот.

Дейвид: Преди всичко трябва да се каже, че за българина Сирия е Тера инкогнита. Има тук един кръг от арабисти, които я познават, но повечето българи нямат никаква представа за населението на тази страна. Само че напоследък в общественото пространство в България рядко се дава думата на тези, които могат да кажат истината.

- Кой, според Вас, насажда този негативизъм към сирийците?

Рашид: Насажда се страх, че бежанците могат да разрушат социалната система на страната. Че сирийците са хора, които не могат да се интегрират. Бежанската митология придобива все по-големи размери, социалното общуване между българи и сирийци приема истерична форма.

Дейвид: Който иска да помогне, намира начин. Който не иска, търси оправдание. България като че ли отхвърля милосърдието. Внушава се на българите, че страната принадлежи единствено на тях и се разпалва национализмът. Че всичко небългарско, всичко чуждо е заплаха.

- Смятате ли, че в България се развива битовият фашизъм, основан на ксенофобията?

rozovoРашид: Да защитиш чужденец, да го нахраниш, не е престъпление. Нито пък хуманността е предателство. България е страна от Европейския съюз. Някои от моите сънародници искат да останат тук, но като виждат какви са условията, искат да напуснат страната. А те биха могли да се интегрират. Да научат български език, децата също да го знаят и да ходят на училище. Икономически, а и социално, България ще има нужда от тях.

Дейвид: Докато обществото не осъзнае, че няма нужда от ксенофобски настроения, че човещината – прословута като национална черта на българина, може да се прояви към бежанците от Сирия, че не са нужни тези призиви за саморазправа, то приказките за страшната вълна от сирийски бежанци, която ще залее страната и ще й напакости, ще подклаждат ксенофобията.

- Според вас, какво се иска от българското правителство?

Рашид: Човешкият капитал е най-голямото богатство. И трябва да се инвестира в него. Приемането на бежанци, прокудени от родните им места, е сериозна инвестиция, независимо от това, че в началото може да изглежда като наливане от пусто в празно. България е желана от сирийските бежанци.

Дейвид: Може би като държава България трябваше да види и да оцени още преди 2-3 години процесите, които започнаха в Сирия. И да се подготви за тях. Можеше тези казарми и училища, които сега се използват за сирийците, да се подготвят за кризисните обстоятелства. Правителството на държавата може да отдели пари, за да ги подготви като резерв. И сега нещата нямаше да са излезли извън контрол. Децата трябва да влязат в училище, за родителите им да се търси работа. Ще се намери такава за тях, сирийците искат да работят.

Въпросите зададе Димка Кабаиванова

Източник: nikak.bg

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>