бивш алкохолик в крайна фаза Иво

ИСТОРИЯТА НА БИВШИЯ АЛКОХОЛИК ИВО – ДЕПРЕСИЯ, ПРЕСТЪПНОСТ, ПЪЛНА РАЗРУХА И НАКРАЯ – НЕОЧАКВАН ПОВРАТ.

КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО

Като малък бях по-затворено дете. Израснах най-вече с баба си и дядо си. Баща ми имаше труден характер. А също и проблеми с алкохола. Виждах, че другите деца си играеха навън. Аз прекарвах повечето от времето си у дома, странях от хората.
До осми клас бях пълен отличник – ученик за пример. Но когато отидох в техникума, рязко се промениха нещата. У мен се надигнаха силно недоволство и бунт. Не исках да ми казват какво да правя. Станах твърде своеволен, дори бягах от дома. Имах големи пререкания с баща си. Той реши, че ще ме дисциплинира, но вече беше пропуснал подходящите за целта първи години. Тогава открих и алкохола.

АЛКОХОЛЪТ В ЮНОШЕСКАТА МИ ВЪЗРАСТ

Открих, че като изпия малко алкохол, успявам да общувам по-свободно с момичетата. Започнах да ходя и по дискотеки. Алкохолът ме правеше по-общителен, по-спокоен. Премахваше и страховете ми.
Първоначално нямах големи проблеми с алкохола. Пиех, ходех по дискотеки. Събирах се с хора, които бяха весели, употребяваха алкохол и ги преценявах като по-независими.. Бяха от по-големите бунтари. Естествено, причината да се движа с такива е, че и аз вече бях като тях.

В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ

С доста усилия завърших университета в Бургас, специалност „финанси”. После започнах да работя, но сменях често работните места. Основната причина беше бунтарският ми дух. Анализирайки себе си, преценявах и че спрямо повечето други хора, бях по-голям егоист. Още от ранна възраст, не обичах да поемам отговорности. Исках да контролирам хората, да налагам собственото си мнение. Поради това, не можех да се разбирам с началниците си, където и да работех.
Смяната на месторабота и трудните взаимоотношения с хората постепенно започнаха да изграждат у мен едно чувство за чернота. Започнах да изпитвам недоволство към целия останал свят около мен. Всъщност, въобразявах си, че у мен нещата са наред, но всички околни ми пречат. Считах, че те не ме разбират и все по някакъв начин съм онеправдан. Обвинявах предимно най-близкото си обкръжение – родители, приятелки…
Започнах все повече да се изолирам от външния свят. На отчуждението си от хората и чувството на депресия, отговорих с огромни количества алкохол. Бях на възраст 25-26 години. Допреди това пиех просто обичайните си количества – около половин литър водка, обикновено петък и събота в дискотеката. От този момент нататък силно завиших дозата и честотата на приемането й.

ОТВЪД ЗАКОНА

Не ставаше дума само за проблеми с пиенето. Това ме отведе в „кривия път” и по много други начини. Отдадох се на комар. Стигнах и до престъпления.
В един момент спрях да работя, защото имах вече добри „странични” доходи. Бях се забъркал с момичета, които имаха неморално поведение. В тези среди прекарах известно време. През деня спях, през нощта „работех”.
Посещавах често нощни и хазартни клубове, също се отдавах и на други занимания от „подземния свят”. Не бях като големите босове, макар че в своите очи може би се виждах като Ал Капоне. Дължеше се на това, че алкохолът напълно изкривява представите за реалността. По тази причина отричах и че съм алкохолик. Такова определение, според мен, се отнасяше вече само до бездомните хора, които виждах по улицата с бутилка евтино вино или спирт.
Този начин на живот ме доведе до рухване на всичките ми физически и психически сили. Стигнах до пълен банкрут. Единия си апартамент го продадох, защото бях потънал в дългове.
Започнах да осъзнавам най-накрая, че нещата при мен не са наред. След една от поредните безумни вечери, свързана с изхарчени пари за забавления, дълбоко в себе си усетих, че само Бог може да ми помогне. Купих си една Библия. Беше 2003 г. Тази Библия, обаче, престоя на една лавица за книги, неотворена цели седем години.
На 32-33 г. за пръв път ми се наложи да отида в болница, за да получа лекарска помощ. От там нататък започнах да търся помощ и при психиатри. Покрай помощта им малко се закрепих. За около 5-6 месеца успях да се въздържам от алкохол, а преди това не спирах.
Смятах, че ако спра да пия, всичко ще се оправи. Но не стана точно така. Дойдоха ми веднъж гости, покрай които приех известно количество алкохол. Оказа се фатално. През следващите седем години нямаше вече ден, в който да пропусна алкохола.

В КРАЙНАТА ФАЗА НА АЛКОХОЛИЗМА

При самоволни опити да спирам с пиенето, издържах едва до 10 дни, защото депресията се задълбочаваше. Нямах работа, нямах и приятелка. Майка ми ме навестяваше на моменти и когато отваряше вратата на апартамента ми, питаше: „Пак ли пиеш”? Отговарях й „Ами какво да правя”? Не можеше да направи нищо, освен да затвори вратата. Не ми се случваше нищо различно от това. Бях се затворил в една стая и единственото, което можеше да ме изведе навън, беше желанието да намеря някакъв алкохол.
В тази крайна фаза на алкохолизма, се обърнах към какво ли не за помощ – лекари, екстрасенси, врачки… Опитвах се да чета дебели книги, с които да си помогна сам. Изчетох много такива. Изход нямаше. Състоянието ми се влошаваше с всеки изминал ден. През 2009-2010 г. не минаваше и ден, в който да не изпия поне 600-700 гр. алкохол.
Паднах толкова ниско, че дори ходех по улиците да събирам цигари. Крал съм и алкохол от магазините. Не исках да го правя, но нямах доходи, а алкохолният глад беше по-силен от мен.
Нямах вече никаква воля. Не ме променяше с нищо мисълта, че си увреждам черния и белия дроб, че съм от три години без работа, че съм станал като баща си, че ще ме вкарат в затвора…
Минаваха през ума ми и мисли за самоубийство. Искаше ми се да се хвърля от терасата и да се свършва всичко. Но тогава решавах, че първо ще се напия, а после ще се самоубивам. Чашката отлагаше заплануваното.

В ГРУПА ЗА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ

Веднъж попаднах в интернет на една обява за група за взаимопомощ – така наречените „анонимни алкохолици”. С много усилия се завлякох там. Нямах някаква надежда, че ще се променя. Отидох там по-скоро с мисълта да видя някакви човешки същества, защото вече нямах никакви взаимоотношения с когото и да било.
Не вярвах на нещата, които чувах там. Говореше се и за Бог. Не смятах, че може да ми помогне. Просто стоях на един стол. Продължавах и да се наливам по същия начин.
Имаше хора, които разказваха как Бог им е помогнал да се освободят от състояние като моето. Изглеждаха трезви. Това започна да ми дава някаква надежда.
Един ден в тази група се говореше за Божиите принципи. Един от тях, който ми направи впечатление, беше „честност”. Аз лъжех много (най-вече себе си – че съм добър и всички около мен ми пречат да живея).
В първия ден на Новата 2011 година, ме нападна много силна чернота и с последни сили извиках към Бога. Казах му: „Господи, ако те има наистина, помогни ми, защото не мога повече по този начин! Не те знам кой си, просто ми помогни, ако те има!” В този момент нещо в мене се счупи. Ревах с глас, молейки го за помощ. На 10 януари най-после изведнъж изтрезнях. Дори за ден не бях спирал да пия през последните 7 години (като не броим споменатия случай от 10 дни).
Минаха ден, два, три… Не изпитвах желание да пия.
Пожелах си да бъда честен. Най-после разказах на друго човешко същество историята си, както я четете тук. От това силно ми олекна. Започнах да се вглеждам в собствените си недостатъци и да се стремя доколкото имам сили, да се променям. Но силите ми не бяха много.
Осъзнах, че без Бога няма как да се справя занапред. Имах огромна нужда от Него. Отидох в една евангелска църква. Седнах там на един стол, както другите и слушах. Нищо не разбирах. Библията, която си бях взел преди 7 години, я отворих и я прочетох цялата. Отново нищо не разбирах. Но нещо ме караше да я чета. Същото нещо ме караше и да продължавам да ходя на църква.
Вярата ми в Бога постепенно започна да се засилва и да укрепва. Това продължава и до днес, три години по-късно. Продължавам да посещавам групата, за да се опитвам да предавам и на други хора онова пламъче, което разпали мен.

НОВИЯТ МИ ЖИВОТ

Сега животът ми е обърнат напълно. Спрях да пия, да пуша, отказах мислите за предишните забавления.  В душата си вече имам мир. Животът ми вече има смисъл и си заслужава да го живея. Чернотата, лошите мисли, депресията – всичкото това вече го няма. Имам постоянна работа. Разполагам и с финанси. Възстанових взаимоотношенията си с хората от семейството ми. Имам социални контакти, приятели. Разбрал съм с времето, че това нещо трябва да се поддържа – постоянно и всекидневно. Всеки ден търся Бог и се моля. Старая се и да помагам на хора, които са в някогашното ми положение. Бавно и постепенно, тъмнината в мен отстъпи място на светлината. Започнах да опознавам Истината и днес съм свободен. За това благодаря на Бог от цялото си сърце. Благодарен съм и на хората, които ми подадоха ръка. Сам нямаше да се справя.

СЪВЕТ КЪМ ХОРАТА, КОИТО СА В АЛКОХОЛИЗМА И НЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ САМИ

Убеден съм, че всеки човек с този проблем осъзнава, че животът му се срутва. Външните прояви, обаче, са отричане и хвърляне на вина върху хора и обстоятелства. Изход от това състояние има. Единствено Бог може да те освободи! Ако ти си с този проблем, потърси онзи вътрешен пламък, който ще те накара да извикаш: „Господи, не мога повече така!” Потърси хора, които са били в състояние като твоето и са успели да го преодолеят. Алкохолизмът се лекува с много любов! Без хора, които да те разбират и да ти окажат духовна помощ, няма да се получи. Имам чести контакти с медицински лица и знам, че без Бог, процентът възстановени алкохолици е нулев! Премахни гордостта и предразсъдъците си! Бог може да те освободи от алкохолизма моментално! Но и се изисква постоянство – непрестанно да се срещаш с такива хора. Постоянно да търсиш Бога и да навлизаш в истината. Самото спиране на алкохола не решава проблема. Необходими са нов светоглед и нова ценностна система. Нужно е да живееш според Божиите наредби и стандарти. Едва тогава, с Негова помощ, идва и пълната победа над алкохолизма.

За връзка с Иво:
noev72@gmail.com

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>