полтъргайсти ХристосПреди 20 години, когато бях осемгодишен, в напълно атеистичното ни семейството, установихме контакт с така наречените полтъргайсти. Те се самоопределяха като извънземни  духове, и ни се представяха от кои планети в други слънчеви системи са.

В началото беше само един, който пишеше чрез ръката на сестра ми. По-късно станаха много – десетки или стотици. Всеки имаше различен почерк и собствен стил на изразяване. По-късно говореха с нас и чрез ръката на майка ми, понякога чрез гласа на сестра ми, почукване и драскане по мебели, чрез вътрешни гласове, видения и други начини. Под тяхно действие понякога лепяхме по себе си разни предмети, без да има естествена сила, която да ги придържа, а когато веднъж демонстрирахме това на наши роднини, точно в този момент всички в стаята бяха способни на същото. Полтъргайстите ни казваха, че ще са ни полезни и няма да вършат пакости, стига да ги запазим в тайна. И наистина, първоначално ни изглеждаше, че помагаха. В училище взех два класа за една година (трети и четвърти) и започнах да пиша много добри стихотворения и разкази – като на конвейер, поне по две на ден. Сестра ми, едва тринадесетгодишна, написа роман от 180 машинописни страници. И както до този момент рисуваше нормално, по детски, изведнъж започна да рисува удивително добре, със сложни художествени похвати (предимно сюрреализъм) и то с голяма лекота. Полтъргайстите ни казваха, че това е само началото. За сестра ми и няколко деца от други държави, беше определено от полтъргайстите да отидат в конкретен замък в Лондон и там с помощта на извънземни от най-развитата планета, да създадат революционно нови изобретения. По-късно видях от документален филм по телевизията, че такъв замък наистина съществува – в Източен Лондон, и се счита, че там живеят духове на умрели хора. Експериментално една двойка беше останала в замъка за една нощ и разказваше, че е чувала гласове, както и е виждала предмети сами да се местят из стаята.Освен постигнатото до момента и въпреки обещанията, „добрините” от нашите приятели май не се разпростряха повече. По неизвестна за нас причина, обстановката вкъщи силно се напрегна. След няколко плашещи нощни видения, всички вече спяхме на включено електрическо осветление. Всички бяхме изнервени и си крещяхме. Отново без видима причина, родителите ми откриха, че имат силно общо желание – да се самоубият. Поне на този етап не са го сторили, за да не останем сираци, но не е известно колко време щяха да издържат. Моята детска психика не издържа на напрежението и натоварения режим, който извънземните ни бяха направили (дори хранителен) и от един момент нататък престанах да върша каквото те желаеха. Негодуваха силно и ми споделиха едва тогава какви велики планове имали и за мен, но успяха да ме мотивират. За щастие, не се и наложи.

Една вечер баща ми се прибра вкъщи в невъзможен за тогавашното ни състояние вид – усмихнат и щастлив, произнасяйки най-абсурдно звучащата вкъщи реплика – „Станах християнин”.Изглеждаше по нетипичен за момента начин – весел, ведър, даже щастлив. Заинтересувахме се какво се е случило.При опит да се намеси като психолог в разговора на момче и момиче в автобус, говорещи си нещо за Бога, момичето го поканило в евангелската църква, в която ходило. Силното негодувание на баща ми го подтикнало да проучи какво се случва там, но по време на богослужението усетил силна радост и вътрешен мир, които нямало как да счете, че са от самия него или опит на хора от събранието да му въздействат на емоциите. Преживяването било толкова силно, че надделяло над обясненията на полтъргайстите ни за нематериалния свят, които напълно изключваха каквото и да е божество. Удивлението ни от случилото му се, отведе и нас в същата църква. Още пред вратата на сградата, много преди богослужението, сестра ми също започна да твърди, че вече вярва в Бога. До края на вечерта, отново без да видя логическа причина, това се случи и с майка ми. Започнах да си мисля, че съм единственият неполудял вкъщи – всички се държаха най-малкото все едно никога не са имали полтъргайсти вкъщи (а те бяха там от две години). На следващия ден, обаче, се случи сблъсъкът между полтъргайстите и Този, който ни обръщаше към себе си.

При опита ни да разберем от полтъргайстите какво смятат за преминаването на трима от нас към християнството, Самият Господ се намеси в разговора и те бяха принудени да признаят, че са зли духове (за които в Библията ясно се говори, но ние не знаехме). На тетрадката, на която в този момент пишехме с тях чрез сестра ми, различна сила сложи разделителна черта и изрисува благороден човешки образ, в който майка ми веднага разпозна Исус Христос. До него тази Сила записа: „Аз съм с вас, чеда мои”. По-късно разбрахме, че в Евангелието от Матей 28:20,Исус казва: “Аз съм с вас, през всичките дни до свършека на века.”От този момент нататък нищо вече не пишеше чрез ръката на сестра ми (или на майка ми). Едва тази вечер и аз повярвах в Бога, но битката за душите ни не беше приключила.Първите три дни не можех да спя от страх и кошмари. Сестра ми продължаваше да чува гласове, които вече знаехме, че са от дявола. Но ние всяка вечер се събирахме вкъщи заедно на молитва и на третия ден майка ми се молеше за всеки от нас да бъде освободен от злите сили, които ни тормозят. Когато последно се помоли за мен, усетих как сила ме свлече на дивана, докато се молих прав, и нещо излезе от мен. На мига почувствах, че вече съм свободен, както беше и с останалите. След тази вечер вече нямаше и най-малко присъствие у нас на предишните духове, а ние заживяхме като християни, каквито сме и до днес, 20 години по-късно.

Веселин Кисьов

ЗА ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ - ПЪЛНАТА ВЕРСИЯ НА ИСТОРИЯТА

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>