Влади РашевТова е история за вас, родители на деца и младежи. За вас, които имате проблеми с пристрастяващи вещества. За вас, които желаете да помогнете на хора, които са зависими от тях.

Обстановката вкъщи

Когато бях дете, усещах доста прекомерен родителски контрол, особено от страна на майка ми. Не се съмнявам в добрите й намерения. Просто желаеше да живея дисциплинирано и да постигна високи цели в живота си, които всъщност бяха нейни, а не мои. Имах свои любими предмети в училище, по които учех с удоволствие и постигах високи оценки, но имаше и предмети, които не ми се отдаваха и не можех да постигам същите резултати. Майка ми, обаче, беше категорична, че трябва да имам отличие по всичко и затова ме наказваше с действия и непрестанни упреци, че нищо няма да стане от мен.

Често ставах свидетел на семейни скандали, особено в моментите, когато баща ми прекаляваше с алкохола. Това ме натоварваше допълнително, но за момента не намирах начин да изляза от ситуацията.

Пръв досег с наркотиците

Когато станах на шестнадесет години и родителският контрол леко започна да отслабва, не се поколебах да започна да пуша цигари. Мисълта, че го правех тайно от родителите си, повишаваше адреналина ми и ме караше да се чувствам по-голям и независим. На седемнадесет разбрах, че един от съучениците ми осигуряваше ново нещо за пушене и това събуди любопитството ми. Новото нещо беше марихуана. Хареса ми и започнах да я употребявам все по-често. Освен, че ми доставяше много приятни емоции, тя най-после ми даде усещането, че се справям с напрежението, което бях насъбрал покрай домашната обстановка.

Дилър на марихуана

Противно на ширещия се мит, че марихуаната е лек наркотик, който не води до зависимост, разбрах, че това съвсем не е така. Усещах, че когато не я пуша, ставам нервен, раздразнителен и се изпълвах с все по-голямо желание да запалвам отново. Количествата също ставаха все по-големи. Така джобните пари, които ми даваха моите родители, ми ставаха все по-недостатъчни, за да си набавям увеличените количества марихуана и цигари. Стоях пред избор – дали да започна сериозно да се занимавам с кражби или да стана пласьор на марихуана. Избрах втория вариант, понеже прецених, че с това мога да се справям.

Възприех отговорно дейността на пласьор. С голяма страст, сериозност и грижа приготвях дозите, които продавах. Това ме караше да се чувствам успешен и значим. Самочувствието ми допълнително нарастваше, когато ми звъняха непрестанно по телефона клиенти – обикновено мои връстници и по-малки от мен тийнейджъри.

Основната ми грижа, въпреки всичко, бе аз да имам най-качествената марихуана за всеки ден от живота си. Подбирах най-големите и тлъсти глави марихуана за свое лично ползване, а продавах по-некачествените. Случваше се полицията да залови някои от големите дилъри и да има недостиг на марихуана в града. Дори и в тези периоди, аз пушех количествата, които предвидливо си бях заделял в случай на такива моменти.

Към синтетичните наркотици

Един ден, докато си стоях вкъщи и скучаех, усетих нужда от нов вид преживяване. Обадих се на един от снабдителите си и го попитах дали може да ми осигури дрогата „Пико”. Тя е от групата на амфетамините – бяло, прахообразно вещество на малки кристалчета, което се смърка. Предизвиква голямо покачване на адреналина, самочувствието и комуникативните способности. Страх ме беше да смъркам нещо през носа и затова предпазливо приемах по съвсем мънички количества. С времето ефектът ми хареса и ги увеличих. Пренасочих се към новото вещество, но без да изоставям марихуаната, цигарите и алкохола. Любимата си дрога, обаче, открих малко по-късно – екстази. Оригиналното и чисто екстази (което вече не се намира в България), съдържа веществото MDMA. Екстазито с MDMA предизвиква повишаване на самочувствието, еуфория, прилив на енергия, силно подобрява комуникативните способности. Предизвиква дори чувства на доверие и съпричастност към другите, съчувствие. Създава и силно влечение към противоположния пол. Ако момче и момиче са на близко разстояние и едновременно са на екстази, един поглед между тях може да означава влюбване. Аз съм човек, който винаги е ценил силните чувства и преживявания. Затова усещах, че в този момент съм открил смисъла на живота си. За да мога да поддържам добро финансово равнище и да имам в изобилие от употребяваните наркотици, станах дилър на всички тях.

Преминаване на хероин

Чувствах се важен, търсен и финансово стабилен. Но само в началото. В един момент моите снабдители не ми предлагаха вече качествените вещества, с които бях свикнал и в мен се породи чувство на негодувание, че вече цялото ми преживяване не е същото. В един момент настъпи и недостиг на синтетична дрога и ми беше предложен хероин. С неохота приех. Първите дози предизвикаха в мен силно гадене, но също и приятно отпускане. Впоследствие разбрах, че в началните опити ми е било предложено вещество с ниско качество. По-късно смених снабдителя си и качеството беше по-високо. Бях удовлетворен и изпитвах задоволство от новото преживяване. Но то беше в друг нюанс. Докато синтетичните наркотици действаха приповдигащо, хероинът имаше точно обратното действие – отпускаше ме, предизвикваше в мен състояние на летаргия и блаженство.

Истинската разруха

Докато до този момент неприятностите и кашите, в които се забърквах с незаконното си поприще бяха поносими, сега нещата напълно излязоха извън контрол. Вече използвах по-голямо количество дрога, отколкото успявах да продам. С това животът ми на финансово удовлетворение приключи. Въпреки, че имах няколко източника на доходи – работна заплата на трудов договор, пласиране на наркотици, кражби и измами – парите все не ми стигаха. Имах дългове към дилъри, от които зареждах. Стараех се да се укривам от тях, а те усилено ме издирваха.

Освен, че парите все не ми стигаха, кризите ми от дрогата ставаха все по-тежки и депресиите ми – все по-дълбоки. Имах дори желания за самоубийство. Родителите ми от известно време знаеха с какво се занимавам. В отчаяния стремеж на майка ми да ми помогне, тя се свърза с една лекарка – психиатър, която ми изписа лекарства. Това не помогна, понеже започнах да ги комбинирам и с други лекарства, за да постигам дрогиращ ефект. Опитите ми да се отделя на село, за да се измъкна от кашата с наркотиците, се провалиха. Отивайки там, все пак се бях запасил с известно количество марихуана. Дядо ми я намери, стана скандал и бях принуден да се върна в града. Майка ми се постара да е до мен, за да ми помогне да се откажа, но и това не постигна резултат. Надеждата ми, че ще мога някога да се преборя със зависимостта, започна да угасва.

Една вечер след като приключвах работа на мястото, където работих (в един склад), имах необходимите пари и реших да си закупя хероин. Уговорих си среща с дилъра. Срещнахме се и си взех две дози, едната от които веднага консумирах в най-близкия вход. След това останах надрусан в компанията на други момчета и момичета. Малко по-късно родителите ми се появиха и ме извикаха да тръгна с тях. Случи се нещо странно за мен – както никога, просто станах и тръгнах. Прибрахме се вкъщи и там стана поредният голям скандал заради това, че се занимавах с наркотици. Развръзката, обаче, този път не беше като при другите скандали. Майка ми собственоръчно повика по телефона полицията. Чух я и веднага се постарах да избягам от вкъщи. Странното беше, че макар да бях на първия етаж, просто не успях да скоча. Малко след това полицията пристигна и баща ми им предложи личните ми документи, защото те искаха да ме отведат. При личните ми документи, обаче, беше втората ми доза, която не бях изконсумирал. Полицаите щом я видяха, още по-убедено ме отведоха в районното управление. Там ме разпитваха. Прекарах нощта в ареста. До този момент никога не ме бяха задържали, въпреки многобройните предпоставки. Това най-после ме стресна и оказа влияние в моето съзнание. След като ме освободиха и се срещнах с родителите си, се направих, че не съм се изплашил. Но това съвсем не беше така.

След този случай прекарах няколко дни вкъщи, където бях под грижите на родителите ми. Употребявах съвсем малки количества леки наркотици и бях със сравнително трезва преценка.

Един ден, когато за пореден път родителите ме уговаряха да взема решение да отида в комуна, в момент на проблясък, този път вече се съгласих.

В комуна

След около две седмици, прекарани вкъщи със сравнително благоприлично поведение и малки количества леки наркотици, най-после заминах за център „Рето” край София. Преди да постъпя там, ми бе казано, че центърът е християнски, че там не се пуши и че трябва да имам добро поведение.

В центъра ми направи силно впечатление отношението на хората към мен. Интересуваха се от състоянието ми. Питаха ме дали се нуждая от допълнително количество храна и други неща. След около две седмици престой там ми бе дадено правото да присъствам на християнските събирания в центъра. Преди това не се позволява заради абстиненциите и поради това, че лекуващият се не е с бистра преценка.

На първото събрание, на което бях, ме заинтригува това, което се говореше, но когато започнаха да се молят, това ми се стори странно. Малко по малко, с всяко следващо събрание, аз си давах сметка, че хората, които са там, са зрели и сериозни, и нещата, които говорят, са достоверни. Същевременно, всеки ден забелязвах, че това, което сутрин се говореше на събранията, през деня виждах как хората го живеят. Другото нещо, което много ме впечатли е, че на моето лошо поведение и отношение към хората, те ми отвръщаха с добро. Един случай остана силно в съзнанието ми. Държах се зле с едно от момчетата там, което се грижеше за мен, а то ми отговори с думите: „Влади, ние те обичаме такъв, какъвто си”. Когато чух това, реагирах с недоумение и озлобление, но тези думи останаха запечатани в мен и ми оказаха въздействие.

Веднъж поради абстиненцията от наркотиците се чувствах зле и бях в голямо напрежение. В този тежък момент до мен имаше две момчета, които също някога са били зависими от наркотици, но вече бяха християни. Те се помолиха за мен и състоянието ми коренно се промени към по-добро. Тогава си дадох ясна сметка, че Бог е реален и че молитвата има сила.

Гледах християните около мен, които бяха изпълнени с радост, мотивация и добри чувства към другите. Осъзнавах, че всичките тези неща ми липсваха. Породи се в мен желание да имам всичките тези добри качества, които виждах в тях. Започнах и аз да се моля, да се старая да се държа добре и да се съобразявам с реда в центъра (което до тогава не правех).

Състоянието ми започна да се подобрява значително. Вече имах смисъл и мотивация да се променям за добро, да израствам като личност и да бъда полезен. Започнаха да ми гласуват доверие да отговарям за нови момчета. Постепено отговорностите ми нарастваха и служителите ми доверяваха все по-големи неща от материалната база (складове, дрехи и т.н.)

Напълно свободен

Вече повече от шест години не употребявам никакви наркотици. Отново живея в града си – Стара Загора, но предишната позната обстановка не ме изкушава да се върна към дрогата. Срещите със стари приятели, предишната музика и дори срещи с някогашните ми снабдители на дрога не ми влияят ни най-малко. Сега уча висше образование, старая се да се развивам като личност и помагам на други хора, които имат проблем със зависимости като някогашните мои.

Ако и ти, читателю, имаш подобни проблеми или познаваш хора, които ги имат, ще се радвам да бъда полезен.

За връзка с Влади:
rashev_stz85@abv.bg
Източник:

Comments

comments

Comments are closed.