Ето какво споделиха няколко жени за събирането ни в края на май:
Събрахме се, за да говорим за Бог, как Той е говорил на всяка от нас. Различни жени – различна възраст, външност, интереси. Сестри в Господа, обединени от желанието да Го търсим, да живеем с Него..
Споделихме как Той ни говори – в сън, видение, слово. Помъдрувахме и защо ни говори – за да ни насърчи, изобличи, да ни даде надежда и сила да вървим напред. Изповедите ни станаха свидетелства, свидетелства за насърчение и радост.
„Довери ми се, каза Той, Аз правя чудеса в зависимост от това, доколко Ми се доверяваш.“
Цял ден ми се случваха неприятности. Непрестанно правих усилия да оцелея психически до 18 ч. Дотогава трябваше да приключа със задачите и да отида в църквата, където имаше събиране на жените. Бях толкова уморена в края на деня, че едва се добрах до там. През цялото време си мислих за моите проблеми и грижи. Задавах въпроси на Бог мислено за това и онова. Бях тъжна, отчаяна и безкрайно огорчена за пореден път. Опитвах се да се намеря решение, мир, хармония, които бях загубила отново.
На събирането си говорихме за личните си преживявания в трудни моменти. Като спонтанен разговор на близки приятелки. Затова как търсим Бог в тежки периоди, как Той говори по най-различни начини на човека. Беше откровено споделяне за болката, отчаянието и надеждата. За вярата, която остава дори, когато целият ти свят се срива. Когато нямаш сили, загубиш посоката, биваш предаден и изоставен от най-близките си. Някак си неусетно, когато чух няколко истории на жени и майки, които страдат, нещо в мен притихна и се успокои. Техните мисли, битки, страхове и страдания бяха като моите… Не ми се тръгваше накрая….
Женското събиране днес не беше просто поредното мероприятие, а действителна среща с Бога. Нямаше жена от присъстващите, която да не преживя лично докосване от Бог, която да не получи небесна свежест и по-дълбоко осъзнаване на вярата и християнските ценности. В атмосферата на взаимно споделяне на опитности с Бога и горещи молитви за изпълване с Духа, Бог действително ни докосна и вярвам, че ще ни промени, за да не бъдем никога повече същите.
Прекрасен завършек на деня! Преосмислихме много неща по нов начин и бяхме провокирани за други! Чакам с нетърпение следващия път!
Бог общува с всеки един от нас по всяко време и винаги, откакто свят светува. Който има уши – да чуе тези думи, който има очи – да ги прочете, който има разум – да ги осмисли, който има сърце – да ги почувства. И когато ни се струва че Бог ни е изоставил – всъщност ние сме се отдалечили от Него, ние сме запушили ушите и очите си за словото Му, а Той е все така близо до нас от сътворението до днес и винаги.